Александр Струговщиков Романсъ Романс

Красимир Георгиев
„РОМАНСЪ” („РОМАНС”)
Александр Николаевич Струговщиков (1808-1878 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


РОМАНС

Не питай и признание не викай!
Мълчание като печат лежи:
желание да кажа всичко блика,
но съм обречена да ми тежи!

Там вечен лед върха ще обладае,
тук на полето легна нощ до мен,
но с пролетта пак извор ще играе,
отново ще прогледне божи ден.

След час на скръб утеха ще докрета,
сърцето ни приятел ще теши:
търпение да имам съм заклета,
да търся, само Бог ще разреши!


Ударения
РОМАНС

Не пи́тай и призна́ние не ви́кай!
Мълча́ние като́ печа́т лежи́:
жела́ние да ка́жа вси́чко бли́ка,
но съм обре́чена да ми тежи́!

Там ве́чен ле́д върха́ ште облада́е,
тук на поле́то ле́гна но́шт до ме́н,
но с пролетта́ пак и́звор ште игра́е,
отно́во ште прогле́дне бо́жи де́н.

След ча́с на скръ́б уте́ха ште докре́та,
сърце́то ни прия́тел ште теши́:
търпе́ние да и́мам съм закле́та,
да тъ́рся, са́мо Бо́г ште разреши́!

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Александр Струговщиков
РОМАНСЪ
 
He спрашивай, не вызывай признанья!
Молчанія лежитъ на мне печать:
Все высказать – одно мое желанье,
Но втайне я обречена страдать!
 
Тамъ вечный ледъ вершину покрываетъ,
Здесь на поля легла ночная тень:
Съ весною вновь источникъ заиграетъ,
Съ зарею вновь проглянетъ божій день.
 
И всемъ дано въ часъ скорби утешенье,
Указанъ другъ, чтобъ сердце облегчить:
Мне съ клятвой на устахъ дано терпенье,
И только Богъ ихъ можетъ разрешить!

               1844 г.




---------------
Руският поет и преводач Александър Струговшчиков (Александр Николаевич Струговщиков) е роден на 31 декември 1808 г. в немския град Мемел. Учи в университета в Санкт Петербург (1923-1927 г.), след което работи към канцеларията на министъра на народната просвета (1929 г.), в департамента по външна търговия към Министерството на финансите (1932 г.), във Военното министерство (1936 г.) и др. Първите му отпечатани стихове и преводи са от 1935 г. Публикува в издания като „Современник”, „Библиотека для чтения”, „Отечественные записки”, „Московский Наблюдатель” и др. Превежда поезия и проза от немски, италиански и английски, известен е с преводите си на Гьоте, Шилер и Хайне. Издава книги с лично и преводно творчество като „Римские элегии” (1840 г.), „Гёте” (1840 г.), „Стихотворения А. Струговщикова, заимствованные из Гёте и Шиллера” (1845 г.), „Переводы. Статьи в прозе” (1845 г.), „Фауст” (1856 г.), „Вертер. Опыт монографии с переводом романа Гёте” (1865 г.) и др. През 1853 г. получава чин действителен статски съветник, а през 1868 г. е издигнат в чин таен съветник. През 1869 г. редактира сп. „Библиограф”. Умира на 26 декември 1878 г. в Петербург.